Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!

Осигуряване на топлина в къщата - най-важната задача за неговия собственик. Тя може да бъде решена по различни начини, но според статистиката повечето сгради в нашата страна се отопляват с помощта на водна отоплителна система.

Това е воден вариант, който е най-ефективен и практичен в нашите доста сурови климатични условия. Двутръбната отоплителна система на частна къща се счита за един от най-търсените сортове.

Предлагаме да се запознаем с възможностите и технологиите за сглобяване на отопление с токозахранващ източник и изходящ топлоносител. Информацията се основава на строителни норми и изисквания. За пълнота на възприемането на една трудна тема, представената информация се допълва с фото-колекции, визуални диаграми и видео.

Разполага с двутръбно отопление

Всяка отоплителна система с флуид за пренос на топлина включва затворена верига, свързваща радиаторите, които нагряват помещението и котела, който загрява топлоносителя.

Всичко се случва по следния начин: течността, движеща се през топлообменника на нагревателното устройство, се нагрява до висока температура, след което влиза в радиаторите, броят на които се определя от нуждите на сградата.

Основната характеристика на двутръбните отоплителни системи е, че се доставят две тръби за обслужване на всеки уред. Отоплената в котела охлаждаща течност влиза в устройствата чрез линия, наречена захранване, охлажда се, изпуска се през тръба, наречена възвръщаемост Двупроходният тип нагревателно устройство осигурява доставка на почти същата температура до всички устройства на нагрятата охладителна течност В двутръбните версии на устройството за отоплителни кръгове няма ограничения за площта на построената къща, броя на етажите и сложността на системата Недостатъците на двутръбните отоплителни кръгове се състоят в потреблението на материали, надвишаващи едноконтурните двойки почти два пъти Преобладаващият брой колекторни вериги на радиационното отопление се извършва чрез двутръбна технология, въпреки че се срещат и еднотръбни. Колекторните схеми на отоплителната система ви позволяват да скриете многобройните тръби на системата под съединителя на пода Възможно е в строителните конструкции да се скрият не само тръбите на колекторната схема, но и комуникациите на дистрибуционното разпределение, изпълнявани от полимерни тръби.

Тук течността отделя топлина от въздуха и постепенно се охлажда. След това се връща към топлообменника на нагревателя и цикълът се повтаря.

Колкото е възможно по-просто, циркулацията се извършва в еднотръбна система, където във всяка батерия се вписва само една тръба. Въпреки това, в този случай, всяка следваща батерия ще получи охлаждащата течност, освободена от предишната, и, следователно, по-студена.

Отличителна черта на двутръбната система е наличието на захранваща и връщаща тръба, подходяща за всеки радиатор.

За да се отговори на този значителен недостатък, беше разработена по-сложна двутръбна система.

В това изпълнение, две тръби са свързани към всеки радиатор:

  • Първият е захранването, през което охлаждащата течност влиза в батерията.
  • Второто е оттеглянето или, както се казва, „връщане” на съветника, в който охладената течност напуска устройството.

По този начин всеки радиатор е снабден с индивидуален регулируем поток на охлаждащата течност, който дава възможност да се уреди възможно най-ефективно отопление.

Тъй като подаването на нагрятата охладителна течност към инструментите се извършва почти едновременно с една тръба, а събирането на охладената вода с друга, двутръбните системи се отличават с оптимален топлинен баланс - всички батерии на системата и свързаните с нея вериги работят с практически еднакъв топлообмен.

Защо да изберете такава система?

Двутръбното отопление на вода постепенно замества традиционните еднотръбни конструкции, тъй като предимствата му са очевидни и много тежки:

  • Всеки от радиаторите, включени в системата, получава охлаждаща течност с определена температура, а за всички е същата.
  • Възможност за настройка за всяка батерия. Ако желаете, собственикът може да постави термостат на всяко от отоплителните уреди, което ще му позволи да получи желаната температура в помещението. В този случай преносът на топлина на останалите радиатори в сградата ще остане същият.
  • Относително малка загуба на налягане в системата. Това позволява да се използва за работа в системата икономична циркулационна помпа с относително ниска мощност.
  • Ако един или дори няколко радиатора се разрушат, системата може да продължи работата си. Наличието на вентили на захранващите тръби позволява ремонтни и монтажни работи без спиране.
  • Възможност за монтаж в сграда с произволен брой етажи и площ. Необходимо е само да се избере оптимално подходящия тип двутръбна система.

Недостатъците на такива системи обикновено включват сложността на инсталацията и по-голяма, в сравнение с едно-тръбните конструкции, разходите. Това се дължи на двойния брой тръби, които трябва да бъдат инсталирани.

Необходимо е обаче да се има предвид, че за организиране на двутръбна система се използват тръби и компоненти с малък диаметър, което дава известни икономии на разходи. В резултат на това цената на системата не е много по-висока от цената на еднотръбния аналог и в същото време дава много повече предимства.

Едно от съществените предимства на двутръбната отоплителна система е възможността за ефективно регулиране на температурата в помещението.

Видове системи с поток и връщане

Двутръбната структура се характеризира с много разновидности, които могат да се класифицират по различни характеристики. Помислете за основните.

Отворено отопление

Всяка хидравлична отоплителна система е затворена верига, която включва разширителен съд. Този елемент е необходим, тъй като нагряващият флуид се увеличава в обем.

При отворено окабеляване се избира резервоар, който позволява на флуида да комуникира с атмосферата. В този случай, неговата част неизбежно се изпарява, което води до необходимостта от постоянно наблюдение на неговото ниво.

Отворен тип двутръбна отоплителна система е най-лесният и евтин вариант за изграждане на система. Неговият тежък минус е, че по време на мразовито време охлаждащата течност, която пряко влиза в контакт с атмосферата, бързо се охлажда

Това е много важен нюанс, който трябва да се третира много отговорно. Недостатъчното ниво на течността в системата води до кипене на котела и неговата повреда. Освен това отворената система приема, че само водата се използва като охладител.

По-практични в това отношение са съединенията на гликоли или антифризи, когато се изпаряват, образуват токсични изпарения и следователно се използват само в затворени конструкции.

При двутръбни отоплителни системи от отворен тип се използва отворен разширителен резервоар без автоматично регулиране на налягането във веригата Отворените двутръбни отоплителни системи са задоволени предимно с естественото движение на охлаждащата течност. Сред тях схемите с горна инсталация преобладават като най-прости и най-функционални Отворен тип двутръбни системи с по-ниско окабеляване са изключително редки. В случай на устройство, на радиаторите са монтирани вентилационни отвори за отстраняване на излишния въздух. При схеми с отворен природен тип котелът се монтира на възможно най-ниско ниво, например в сутерена, за да се циркулира спонтанното движение на охлаждащата течност.

Затворена циркулационна система

Тя се различава от отворената с наличието на затворен разширителен съд. Не се нуждае от постоянно наблюдение от страна на собственика. Конструкцията включва инсталиране на мембранен разширителен резервоар, който е проектиран да компенсира внезапното намаляване или увеличаване на налягането в системата. По този начин се предотвратява повреда на оборудването в резултат на внезапни претоварвания.

В затворена верига е монтиран разширителен съд с мембранна форма, който не комуникира с околната среда, поради което охладителната течност не се изпарява от системата.

Мембранният резервоар позволява на системата да поддържа оптималното налягане за помпата и котела. В допълнение, затворен дизайн ви позволява да използвате като охладител всяка подходяща течност в нейните параметри.

Това дава възможност да се получи най-ефективната и рентабилна система с необходимите параметри. Например, не се страхува от замразяване, ако използва антифриз.

Според метода на циркулация на течния охладител, двутръбните отоплителни системи са разделени на две големи групи.

Задължителен компонент на затворени отоплителни схеми - expanzomat - разширителен съд под формата на затворена капсула с гумена крушка вътре Затворените отоплителни системи предопределят използването на циркулационна помпа в устройството, благодарение на което котелът може да бъде разположен на всяко удобно място и да постави захранващата тръба под радиаторите. Устройствата за двутръбни отоплителни системи за балансиране са оборудвани с термостати, за отстраняване на излишния въздух чрез автоматичен или механичен вентилационен отвор Затворените отоплителни кръгове изискват задължително инсталиране на група за сигурност, състояща се от вентилационен отвор за цялата система, манометър и предпазен клапан, който изхвърля излишната охлаждаща течност при превишаване на налягането.

Дизайн с естествена циркулация

Основният принцип на системата е: котелът загрява охлаждащата течност, която се увеличава с повишаване на температурата. Плътността на течността намалява.

Поради това по-студената и следователно плътна вода постепенно измества нагрятата течност нагоре. Той се издига до най-високата точка на системата, където започва постепенно да се охлажда и се отклонява от гравитацията към радиаторите.

При батериите водата отделя натрупаната топлина и, охлаждайки се още повече и увеличаваща плътността си, се придвижва към котела. Очевидно е, че охладителят преминава целия цикъл чрез гравитация, без използването на допълнително оборудване.

Поради факта, че това се случва доста бавно, въздухът, изместен от водата, успява да се придвижи до върха на горната точка на системата, което позволява да се отървете от прекомерното проветряване.

На фигурата е показана проста схема на двутръбна отоплителна система с естествена циркулация на охлаждащата течност. Характерните му характеристики включват тръбопровод с голям диаметър, поради което хидравличното съпротивление е намалено, а задължителният наклон в хода на движението на охлаждащата течност е от порядъка на 2 до 3 мм на линеен метър.

Неоспоримото предимство на естествения тип дизайн е дълъг експлоатационен живот. Липсата на движещи се части и циркулационна помпа, както и затворена система с ограничено количество минерални соли и суспензии, значително удължава времето за нейното функциониране.

Експертите казват, че експлоатационният живот на структурите с естествена циркулация, оборудвани с пластмасови тръби и биметални радиатори могат да бъдат около петдесет години.

Недостатъкът на такива схеми се счита за относително нисък спад на налягането. Необходимо е също така да се вземе предвид специфичното съпротивление, което радиаторите и тръбите имат към движението на охлаждащата течност. Следователно обхватът на такава система ще бъде ограничен. Строителните норми препоръчват използването на отопление с естествена циркулация в радиус не повече от 30 m.

Освен това, такава система има доста висока инерция, поради което от разпалването на котела преминава доста голямо време, докато температурата в отопляваната сграда се стабилизира.

Негативна точка може да се счита, че всички тръби трябва да бъдат положени под определен наклон, така че течността да може да се движи в правилната посока. Отоплителната система с естествена циркулация е в състояние да се саморегулира.

Двутръбна система с естествена циркулация е способна на саморегулиране: колкото по-ниска е температурата в отопляваното помещение, толкова по-висока става скоростта на движение на охлаждащата течност.

Колкото по-ниска е температурата на околната среда, толкова по-висока е скоростта на циркулация на охлаждащата течност. Освен това върху потока на флуида по отоплителния кръг влияят още няколко фактора: напречното сечение и материал на разпределителната тръба, радиусът и броят на завъртанията в двутръбната отоплителна схема на частна къща, както и наличието и вида на монтираните спирателни кранове.

Въздействайки върху изброените фактори, е възможно да се постигне най-голяма ефективност на отоплителната система.

Окабеляване с принудителна циркулация на охлаждащата течност

В горната схема е включена циркулационна помпа, движеща охлаждащата течност в затворен отоплителен кръг. Това осигурява значителни ползи. На първо място, скоростта на течността се увеличава, поради което сградата се затопля много по-бързо.

В този случай всички радиатори, свързани към системата, получават охлаждаща течност приблизително на същата температура. Това им позволява да се затоплят възможно най-равномерно.

При използване на верига с естествена циркулация това не е възможно, тъй като температурата на постъпващата в радиатора течност зависи от разстоянието, което се изважда от котела. Колкото по-далеч е батерията, толкова по-студена е охлаждащата течност. Принудителната циркулация позволява регулиране на нивото на отопление на отделните елементи на мрежата. Освен това, ако е необходимо, можете да припокривате отделните му раздели.

Използването на циркулационна помпа ви позволява да включите в системата мембранен разширителен съд, т.е. да го изпълните в затворена версия. По този начин количеството на изпарената течност е значително намалено.

В допълнение, инсталирането на конструкцията е значително опростено, тъй като не е необходимо да се поставят тръбите строго под определен ъгъл, за да се изчисли точно техния диаметър и височина на повдигане.

На фигурата е показана схема на двутръбна отоплителна система с принудителна циркулация. Има помпа, която движи флуида около веригата.

Друго предимство на дизайна с принудителната циркулация е възможността да се направят необходимите промени в схемата и оформлението доста безболезнено. За уреждане на такава конструкция се използват тръби и компоненти с по-малък диаметър, което го прави значително по-евтин.

В допълнение, такива системи са по-икономични поради факта, че температурната разлика между течния охладител на входа и изхода на котела е много по-малка от тази на аналога с естествена циркулация.

Наличието в помпата предотвратява появата на въздушна отоплителна тръба. Като цяло, окабеляването с принудителна циркулация се счита за по-ефективно, но те също имат недостатъци.

Най-значимият от тях - волатилността. Помпата не може да работи, без да е свързана към източник на захранване. Когато захранването е изключено, такава отоплителна система спира. При чести прекъсвания е желателно да има непрекъснат източник на енергия.

Финансовите недостатъци обикновено се дължат на броя на недостатъците. Някои от тях са цената на циркулационна помпа, както и цената на арматурата, която е необходима за нормалното му функциониране. Това обикновено увеличава разходите за инсталиране на системата. В допълнение, ще трябва да плащат месечни сметки за електричество, което осигурява циркулационна помпа.

Ефективността на отоплителната система с принудителна циркулация зависи до голяма степен от избора на помпата.

Отоплителният кръг може да бъде подреден по два различни начина, които определят местоположението на щранговете и тръбопроводите в пространството.

Хоризонтален и вертикален вид оформление

Тя включва свързването на отоплителни уреди към хоризонталната линия. Основно монтирани в едноетажни сгради на голяма площ. В този случай, щранговете са оптимално разположени в коридорите или помощните помещения.

Предимството на този вид оформление е по-ниската цена на самата система и нейното инсталиране. Основният недостатък е тенденцията на конструкцията към проветряване, поради което е необходимо монтирането на кранове на Маевски.

Хоризонталното окабеляване се различава от вертикалната версия, тъй като броят на вертикалните магистрали в него е минимален. Плюс това е, че подаващата и връщащата линия могат да бъдат положени под пода, минус факта, че полимерните тръби са нежелани за скрито монтиране и е необходимо да се инсталира циркулационна помпа на веригата.

Радиаторите са свързани с вертикални щрангове. Тази опция е особено подходяща за сгради с няколко етажа, тъй като позволява да свържете всеки етаж отделно към отоплителния щранг. Основното предимство на системата е липсата на задръствания. В този случай подреждането на отоплителната схема с вертикално разположение ще струва повече, отколкото при хоризонтален контраст.

Вертикалното разположение на системата ви позволява да свържете всеки етаж отделно към отоплението, което е много удобно

Двутръбна отоплителна система с горно окабеляване

Главная отличительная особенность такой конструкции – прокладывание подающего трубопровода по верхней части комнаты, обратка отводится по ее нижней части.

Важное преимущество такой системы: высокое давление в магистрали, что обусловлено значительной разницей в уровнях обратной и подающей трубы. Благодаря этому обстоятельству их диаметр может быть одинаковым даже при обустройстве схемы с естественной циркуляцией.

Но при этом расширительный бак, который размещается в наивысшей точке схемы, чаще всего оказывается на неотапливаемом чердаке, что может вызвать проблемы. Как вариант можно рассматривать обустройство бака внутри перекрытия, когда его нижняя половина остается в отапливаемой комнате, а верхняя часть выводится на чердак и максимально утепляется.

Если владелец не особенно озабочен наличием труб под потолком комнаты, желательно располагать подающую линию выше уровня окон.

В этом случае расширительный бак можно расположить под потолком, при условии, что высота стояка будет достаточной для обеспечения нормальной скорости теплоносителя. Обратку нужно будет смонтировать максимально близко к уровню пола или даже опустить под него. Правда в последнем случае при обустройстве магистрали нельзя будет использовать соединительные элементы, чтобы исключить появление течи.

На рисунке представлены схемы верхней разводки с попутным и встречным естественным движением теплоносителя. Представлены варианты двухконтурной и одноконтурной разводки

Внешний вид комнаты с проложенными под потолком трубами недостаточно эстетичен. Помимо этого часть тепла уходит вверх, что делает отопительную систему с верхней разводкой недостаточно эффективной.

Поэтому можно попробовать собрать схему с подающей магистралью, проходящей под радиаторами, но это улучшит только внешний вид системы, никак не повлияет на ее недостатки.

Подключение насоса позволяет легко добиться оптимального давления в системе даже при использовании труб минимального диаметра. Максимальный эффект от отопительной системы с разводкой верхнего типа можно получить в двухэтажном частном доме, поскольку естественная циркуляция стимулируется большой разницей в высоте установки котла, находящегося в подвале, и батарей второго этажа.

В очередной раз разогретый теплоноситель будет направляться в расширительный бак, который ставится на чердаке или на втором этаже. Откуда по наклонной магистрали жидкость начнет поступать в радиаторы.

В этом случае можно даже совместить отвечающую за наличие горячей воды распределительную емкость и расширительный бак. Если в доме будет установлен энергонезависимый котел, получится полностью автономная отопительная система.

Еще один очень удачный вариант для двухэтажного дома – комбинированная система, объединяющая двух и однотрубные участки. К примеру, однотрубная конструкция монтируется на втором этаже в виде водяного теплого пола, а двухтрубная устанавливается на первом. Возможность регулировать температуру во всех комнатах при этом полностью сохраняется.

Двухтрубная система отопления с верхней разводкой не украшает комнату. Подающую трубу приходится размещать над окном, если постройка не оборудована утепленным чердаком

Главным преимуществом двухтрубной отопительной системы с верхней разводкой считается высокая скорость продвижения теплоносителя и отсутствие завоздушивания магистрали.

Именно поэтому ее используют достаточно часто, не обращая внимание на значимые недостатки:

  • неэстетичный вид комнат;
  • большой расход труб и комплектующих;
  • отсутствие возможности обогрева помещений большой площади;
  • проблемы с размещением расширительного бака, который не всегда можно совместить с распределительным;
  • дополнительные расходы на декор, чтобы можно было замаскировать трубы.

В целом система с верхней разводкой вполне жизнеспособна, а при грамотно проведенных расчетах еще и очень эффективна.

Двухтрубная конструкция с нижней разводкой

Схема предполагает монтаж подачи и обратки снизу от батарей. В отличие от системы с разводкой верхнего типа направление движения теплоносителя здесь изменено. Он начинает движение снизу наверх, проходит через батареи и направляется по обратке в отопительный котел.

Системы с нижней разводкой могут включать в себя один или несколько контуров. Кроме того, возможно обустройство тупиковой разводки и схемы с попутным движением жидкого теплоносителя.

На рисунке представлена отопительная система двухтрубного типа с нижней разводкой. Нижняя схема прокладки подающей магистрали выгодна тем, что не требует настолько же мощного утепления трубопровода, как при прокладке его в пределах неотапливаемого чердака. Потери тепла тоже существенно ниже

Главный недостаток конструкции – завоздушивание. Чтобы избавиться от него используются краны Маевского. Причем если система установлена в двух или более этажном доме, предполагается, что такой кран должен будет стоять на каждой батарее. Это, безусловно, не очень удобно, поэтому рекомендуется прокладка специальных воздушных линий, которые включаются в систему.

Такие воздухоотводчики собирают воздух из отопительной магистрали и направляют его в центральный стояк. Далее воздух попадает в расширительный бак, откуда и удаляется. Отопительные схемы с нижней разводкой и естественной циркуляцией используются достаточно редко, поскольку имеют ряд ограничений. Прежде всего это то, что большинство включенных в цепь батарей являются конечными.

По этой причине их приходится оснащать спускниками. Если же в системе присутствует расширительный бачок открытого типа, то спускать воздух придется придется практически ежедневно. Монтаж воздушных магистралей, закольцовывающих подающие трубы, позволяет нивелировать этот недостаток. Однако они существенно усложняют схему и делают ее более громоздкой. Более того, «воздушка» прокладывается по верху комнаты.

Значимое преимущество нижней разводки, заключающееся в отсутствии проложенной на виду магистрали, при этом теряется. Количество используемых для монтажа труб в таком случае вполне сопоставимо с числом деталей, необходимых для верхней разводки. Поэтому для обустройства двухтрубной системы с нижней разводкой чаще всего используется вариант с принудительной циркуляцией.

Внешне системы с нижней разводкой выглядят намного привлекательнее. Трубопроводы выполнены из труб небольшого диаметра, проходят под радиатором и почти незаметны

К значимым достоинствам такой системы можно отнести:

  • Компактное размещение участка управления всей системой. Чаще всего его устанавливают в подвале.
  • Снижение теплопотерь, которое дает прокладка труб по низу помещения.
  • Возможность подключения и эксплуатации отопительной системы до полного завершения строительных или же ремонтных работ. К примеру, первый этаж может отапливаться, а на втором будут проводиться необходимые работы.
  • Значительная экономия тепла благодаря возможности распределять его по отапливаемым помещениям.

К недостаткам нижней разводки относят большое количество труб и комплектующих, необходимых для монтажа и невысокое давление жидкости в подводящей магистрали. Кроме того, отрицательным моментом можно считать и необходимость монтажа кранов Маевского на отопительные радиаторы, а также постоянное удаление воздушных пробок из системы.

Заключения и полезно видео по темата

Видео №1. Обзор и оценка достоинств и недостатков отопительных систем с естественной и с принудительной циркуляцией:

Видео №2. Подробный разбор схемы двухтрубного отопления для трехэтажного загородного дома:

Видео №3. Как самостоятельно обустроить двухтрубную систему отопления в загородном доме:

Отопительная система двухтрубного типа – это широко распространенный способ практичного и эффективного обогрева жилья. Существует множество модификаций такой схемы. Важно правильно выбрать оптимальный вариант для своего дома и произвести грамотный расчет всех параметров системы. Только тогда в доме гарантированно будет тепло и уютно.

Заинтересовала тема статьи, хотите разобраться в неясных момента? Возникли вопросы или есть желание поделиться ценным опытом? Пишите, пожалуйста, комментарии в блоке, расположенном под текстом.

Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!

Категория:

Отопление